защò. 1. нареч. а) При въпрос — за означаване на запитване за причината, поради която се извършва действието; за какво, по каква причина, вследствие на какво. Защо си се родила тъй гърбата? — попитало магарето една камила. Михайловски. Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри, защо им е? Погов. Дорде има самар, защо да язди на голо. Погов. б) При въпрос — за означаване на запитване за целта, с която се извършва действието. Защо отиваш в града? 2. Като съюз за свързване на подчинено изречение с главното: а) При означаване на причината, поради която се извършва действието. Питаш ме защо бях изпълнен с такова негодувание. Вазов. б) При означаване на целта, с която се извършва действието. Знаем кога е ходил, защо е ходил и какво е правил. Величков. в) В съчет. с показателната частица ето образува сложен заключителен съюз ето защо, при който означава следствие, извод от нещо. Тоя бледолик, болнав, сух като скелет, человек беше Странджата, знаменосецът... Ето защо младото момче гледаше на него с такова страхопочитание. Вазов. □ Защо не (разг.) — за израз на съгласие с нещо; нямам нищо против, добре. Нека, казва, тях приберем по-напред. Добре, казвам, защо не? Елин Пелин. Има (няма) защо (разг.) — има (няма) основание за нещо. Лазо въздъхна дълбоко. — Въздишай момче, има защо!... Млада булка си оставил! Елин Пелин. Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние... да правим на публиката удоволствие с разни зрелища. Елин Пелин. Кой знае (неизвестно, не знам) защо (разг.) — неизвестно по каква причина. Не пропускаше случай да се покаже пред младите булки, кой знае защо, по-стар. Вазов.
|