Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
здание
здрав
здравата
здраве
здравей
здравен
здравеняк
здравенячка
здравеопазване
здравец
здравина
здрависам
здрависвам
здрависвам се
здрависване
здраво
здравомислещ
здравословен
здравословно
здрасти
здрач
здрачавам се
здрачевина
здрачи се

здрàво1 нареч. Само в съчет. живо-здраво, здраво-живо, здраво и живо (диал.) — добре, с добро, с хубаво. Как си, Танко, живо-здраво ли си? Йовков. Мале, пиша ти това писмо, че съм живо и здраво. Вазов.

здрàво2 нареч. 1. Яко, силно, стегнато. От дълги дни сме вплели здраво / ръцете си един във друг. Вапцаров. Могат да се направят топове от черешови дънери, извъртени хубаво и обвити здраво с железни обръчи. Вазов. 2. Трайно, яко, солидно. Той шие и по-здраво и по-евтино, та зимно време все има работа. Влайков. 3. Твърдо, уверено, сигурно, непоколебимо. Унтерофицерът стоеше здраво на позицията си: той бранеше твърде разпалено честта на сабята. Вазов. 4. Разг. Много, не на шега, както трябва; здравата. Ако ротният не беше се загрижил, здраво щяхме да загазим. Вежинов. 5. Упорито, с постоянство, с усърдие. Ти си ученик и трябва да залягаш здраво за уроците. Ем. Станев. □ Държа се здраво (разг.) — твърдо и упорито отстоявам нещо; не отстъпвам. Такива думи да не съм чул от твоите уста... Щом сме се хванали, ще се държим здраво. Кр. Григоров. Пипам здраво (разг.) — действам умело, сигурно. Утре си депутат от Брезнишката колегия! Сигурно. Наш Кирков пипа здраво. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.