зенѝт, мн. няма, м. (араб.). Най-високата точка от дъгата, която слънцето описва над главата на наблюдателя. Очевидно пладне е минало: слънцето отдавна е превалило зенита. Л. Стоянов. □ Достигам до зенита на славата си — достигам върха на славата си.
|