|
злàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Направен от злато. Царевият син... остави на menсията една едра златна пара. Ст. Загорчинов. Златни монети. Златен пръстен. || Позлатен. Златен часовник. Златни кубета. 2. От който се получава, добива злато. Златна жила. || Където се копае злато. Златна мина. 3. Който има цвят и блясък на злато. И златните ниви / люлеят назрели / без бряг класове. Лилиев. Ти трябва да се гордееш с тая златна коса и с тия морски очи. Елин Пелин. От тъмните брези над мене / се ронят златните листа. Дебелянов. 4. Прен. Много добър, скъп, безценен, прекрасен. Истина, че зеленият кон беше златен кон. Каравелов. Народът ни е добър, народът ни е златен. Йовков. Златен човек. 5. Прен. Честит, блажен. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий. П. П. Славейков. Природата доспиваше последния си златен сън под росната целувка на зората. Вазов. □ Златен век (книж.) — епоха на разцвет. Златна мина (разг.) — богат, неизчерпаем източник на материални облаги. Златна среда — неувличане в крайности, поддържане мярка в нещата. Златно сърце (разг.) — много добър човек. Златен телец (книж.) — злато, богатство като обект на алчност. Златна валута — валута, изчислена в злато. Златни ти уста (разг.) — израз за благодарност от нещо казано. Имам златни ръце (разг.) — много съм сръчен, похватен.
|