Речник

знак, знàкът, знàка, мн. знàци и знàкове, м. Белег върху нещо, който служи за отлика или указание. На масата имаше празна чаша, а до нея — една стъклена туба с червен кръст върху етикета ѝ — знак, че лекарството е отровно. Йовков. Намерихме хижата по туристическите знаци. || Значка, емблема. На чела им левски знаци, / в очите им плам. Вазов. 2. Указание за някакво действие, явление; признак, предзнаменование. Хаджи Смион си провеси пак единия крак, знак, че взема думата. Вазов. Черен гарван прелетя над тях и заграка — лош знак! Йовков. 3. Условен жест, мимика или звуков сигнал за подкана към някакво действие. Изведнъж той вдигна ръка и даде знак да спрат. Йовков. Изсвирването се повтори три или четири пъти от съседните групи.... Това бе знак за почивка. Дим. Димов 4. Писмен белег. Математически знаци. Препинателни знаци. □ В знак на (като знак на) — като израз на. В знак на съгласие. В знак на благодарност. Намира се (минава) под знака на нещо (книж.) — извършва се, става в името на някаква основна идея.