Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
знаен
знак
знам
знаме
знаменател
знаменателен
знаменателно
знамение
знаменит
знаменито
знаменитост
знаменосец
знаменоска
знание
знатен
знахар
знахарка
знахарство
знача
значение
значим
значимост
значителен
значително
значка
зная
зная се
зноен
зной
знойно

знàние, мн. -я, ср. 1. Обикн. мн. Познания в някоя област на науката или на живота. Борис говореше за тютюна и показваше удивителни подробни знания за качествата му по райони и околии. Дим. Димов. 2. Знаене, осведоменост. И за да не бъде за никого тайна изповедта ми, моля, предайте някому написаното за публикуване и всеобщо знание. Д. Калфов. При всичко това обаче мнозина от тях нарушиха дисциплината, като си отидоха и без знанието на войводата. З. Стоянов. □ Довеждам до знанието на някого (канц.) — уведомявам, съобщавам, донасям.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.