Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
знаен
знак
знам
знаме
знаменател
знаменателен
знаменателно
знамение
знаменит
знаменито
знаменитост
знаменосец
знаменоска
знание
знатен
знахар
знахарка
знахарство
знача
значение
значим
значимост
значителен
значително
значка
зная
зная се
зноен
зной
знойно

знахàр, -ят, -я, мн. -и, м. (рус.). Човек, който лекува с билки, магии и др. Ходи Никола, дохожда, / води ѝ врачки, знахари — / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.