Речник

знàя и знам, знàеш, несв., прех. и непрех. 1. Осведомен съм, известно ми е; имам представа за нещо. Цялото село знаеше, че тя е Еньова годеница, и тая новина занимаваше всички. Елин Пелин. Тоя Калин беше малко слабоумен човек. Кой е, отде е това никой не знаеше. Йовков. Петдесет хиляди лева! — ... — Че ти знаеш ли, какво нещо са петдесет хиляди лева? Елин Пелин. || Сигурен съм, уверен съм. Тъй ти се е сторило... — Да зная, че е тъй, Щерю, да зная. Йовков. Не зная, може би, после и аз ще навикна, сега не мога. Стаматов. || С отрицание пред друг глагол — двоумя се, чудя се. Боне се завайка около нея (кравата) и не знаеше какво да прави. Елин Пелин. По-страхливите въстаници стягали вече едно друго да бягат в гората, други просто не знаели що да чинят. З. Стоянов. 2. Имам знания. Четете да знайте / що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. || За език, стихотворение, песни и др. — научил съм и помня, овладял съм, усвоил съм. С изключение на мене, в тая барака никой друг не знаеше френски. Вазов. Нещо повече от първия куплет той не прибавяше, защото, може би, и не знаеше. Йовков. Той знаеше гласа на всички български песни. Вазов. Тя знаеше много приказки. 3. Добре ми е известен някой или нещо. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него? Ботев. Бойчо, аз те зная добре, ти си най-благороден човек. Вазов. Конете знаят пътя. || При отрицание — не съм изпитал, не съм преживял, непознат ми е. Писателят все седял и все писал. Той не знаел почивка. Елин Пелин. Той не знае що е страх. 4. Умея, мога, разбирам. Младо, безумно момиче! / Ти още нищо не знаеш, / мене повярвай, послушай, / да си намериш късмета. П. Р. Славейков. Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш. Ст. Даскалов. Той си знае добре работата. Знам да шия. □ Дявол знае — никой не знае. Зная си своето — правя каквото искам, каквото ми е угодно. Както си зная — както мога, както умея, както разбирам. Кой знае — за израз на неопределеност, на съмнение. Кой знае какво ще излезе от всичко това. И баба знае — всеки може. Не е кой знае какво (какъв, колко) — не е нещо особено, нещо забележително. Не искам да зная — не ме интересува, не ме засяга. Не си зная мястото — нямам реална представа, усет за това, което съм. Знаеш; знаете (разг.) — вметната дума за убеждаване; разбираш. Любеше Нонин, жени се за Върбанов... Това, знаеш, е съвсем естествено. Елин Пелин.