Речник

знàя се, знàеш се, несв., непрех. 1. Само 3 л. Известно е, познато е. Не се знае кой пие, кой плаща. Погов. 2. Разг. Добре зная какъв съм; познавам се. А като се знаеш какъв си, защо отиде с всичките пари? Ст. Костов. 3. Познаваме се. А с Йосифа ние се знаем от деца, приятели сме. Йовков. Лесно е то за плащането, ние се знаем. Йовков. □ То се знае — то се разбира. Кучето слезе при една локвичка и почна шумно да пие вода... — Уморено е. — То се знае, като скитате толкова. Елин Пелин.