|
зов, зовъ̀т, зовà, мн. няма, м. Поет. Призив, вик, призоваване, повик. Откъм срещната гора се чу писък — жален, тревожен зов. Елин Пелин. Но мойте песни все ще се четат. / В тях зов се чуй за правда, за свобода, / любов и благи чувства ги красят / и светлий лик на нашата природа. Вазов. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба. Вазов.
|