Речник

зор, зòрът, зòра, мн. няма, м. (перс.). Разг. 1. Мъка, усилие, напрежение. Ами до като да го докарат до това положение — какъв зор, какви мъки, колко жертви. Караславов. 2. Принуда, нужда. Със зор ме кара да работя. □ Виждам зор — в голямо затруднение съм. Давам зор (някому) — а) Принуждавам, насилвам (някого). б) Подканям настойчиво (някого). Давам си (не си давам) зор — старая се (не се старая), полагам (не полагам) големи усилия да извърша нещо. За зор заман — за всеки случай. На зор съм — притеснен съм; изпаднал съм в затруднение. Хич не ми е зор — не ме интересува, не ме е грижа.