Речник

зорà, мн. няма, ж. 1. Слабо или ярко червена светлина на хоризонта при изгрев слънце; заря. Развиделяваше се. На изток небето се заливаше от червенината на зората. Йовков. 2. Прен. Обр. Начални, първи прояви на нещо радостно, светло. Той е един от малцината останали живи, които видели някога зората на новия живот в своята страна. Йовков. □ В зори — рано, когато се съмва. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта. П. П. Славейков. В зори ще тръгна, ти в зори дойди / и донеси ми своя взор прощален. Дебелянов. До зори — до съмване. От ранни зори — от ранна сутрин, от съмване. От тъмни зори до късна вечер — от преди съмване до късно вечерта. По зори — когато се съмва. Преди зори — преди съмване. Пуква се зората — съмва се, зазорява се. Зората пукна златата, / зарумени небето. Вазов.