з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зра
зрак
зрелище
зрелост
зрелостен
зрелостник
зрелостничка
зрение
зрея
зрител
зрителен
зрителка
зрял
зряло
|
зрак, зрàкът, зрàка, мн. зрàкове, м. Обикн. ед. Поет. 1. Светлинен лъч; светлина. Страшно желание се пробуди у него да види по-скоро виделина, дневен зрак. Вазов. 2. Прен. Зрение. В глухите степи, / в глухия мрак / срещал е слепи, / дал им е зрак. Лилиев.
|