Речник

зрèлище, мн. -а, ср. 1. Нещо изключително, което привлича погледа; гледка, изглед. Неизразимо печално зрелище представляваше това множество от затворници. Величков. След няколко дни, когато опасността беше минала, те се върнаха и страшно зрелище смрази сърцата им у от манастира бяха останали само голи стени. Йовков. Зад зелените бърда на Средна гора, в дъното на небосвода се синееха като някакви призраци Родопите. Зрелището беше вълшебно. Вазов. Интересна случка, която привлича много любопитни. Подир тях тича Илия. На едно място Димитър се подхлъзва, фуражката му пада, но той продължава да тича. Скоро те се изгубват между войниците, които, жадни сега за зрелища и смехории, трупат се отвсякъде. Йовков. 2. Истор. Обикн. мн. Публични представления, игри. устройвани за забавление на широките маси. Цирковете, назначени първоначално за телесни упражнения, се преобръщат при Империята (римската) на зрелища, дето се е търсило само едно развлечение ла прекарване на времето. Величков. Хляб и зрелища.