з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| зра
зрак
зрелище
зрелост
зрелостен
зрелостник
зрелостничка
зрение
зрея
зрител
зрителен
зрителка
зрял
зряло
|
зрèние, мн. няма, ср. Едно от петте сетива у човека, орган на което са очите — способност да се вижда. Сляп от пет, шест години. — И той му разправи как дядо Йоцо изгубил зрението си. Вазов. Имам слабо зрение. □ Цял съм слух и зрение (книж.) — напрягам до крайност вниманието си.
|