Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
зра
зрак
зрелище
зрелост
зрелостен
зрелостник
зрелостничка
зрение
зрея
зрител
зрителен
зрителка
зрял
зряло

зрѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който гледа, наблюдава нещо. Два часа вървях по левия висок бряг пеш и два часа бях зрител на най-разкошните и живописни картини, каквито човек може да си въобрази. Вазов. || Стесн. Лице, което гледа представление, игри, състезания и др. Осветленият театрален салон полека-лека се напълваше със зрители. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.