Речник

зрял, -а, -о, мн. зрèли. 1. Прич. мин. св. деят. от зрея. 2. Като прил. — а) За плод, растение — който е достигнал пълно развитие. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. Йовков. Зрели череши. Зряло грозде. б) За човек — който е достигнал пълно физическо и духовно развитие. Имаше-нямаше двадесет и пет години, а се държеше като зрял мъж и по всичко личеше, че окото му не мига пред опасностите. Ем. Коралов. || Свойствен на човек, постигнал пълно физическо и духовно развитие. В тоя поглед имаше нещо зряло, спокойно мъдро, уверено и вглъбено. Йовков. Зряла възраст. в) Прен. За мисъл, решение, произведение — добре обмислен, оформен. Зряла мисъл. Зряло художествено произведение.