клин1, клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, клѝна (сл. ч.), м. 1. Късо дърво или желязо, със заострен край, което служи за цепене на дърва или за затягане. Бай Илия... ту мъкнеше на гръб пълен кош с плява, ту дялаше жегли от лесниковиците на дръвника, правеше клинове, та затягаше ралото. Кр. Григоров. Клин клин избива. Послов. 2. Продълговато и остро изрязано в единия край късче плат, внадено в дреха. □ Ни в клин, ни в ръкав (разг.) — казано или сторено неуместно, без връзка с това, което се говори или прави.
клин2, клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, клѝна (сл. ч.), м. Вид спортни панталони, които постепенно се стесняват към глезените.
|