крепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Държа, придържам здраво някого или нещо, за да не падне. Дядо Захарий върви полека и крепи на гърба си Монката. Елин Пелин. Из двора минаваха двама души: Чаньо, който крепеше някаква чиния в ръцете си, и Арсо артелчикът. Йовков. 2. Подпирам здраво нещо. Мрамор стълбове крепяха / царските палати древни. Вазов. Защото там нейде на връх планината, / що небето синьо крепи с рамената, / издига се някой див, чутовен връх. Вазов. 3. Прен. Поддържам, оказвам помощ; защитавам. Та кой друг крепи селото, ако не той? Влайков. Едва ли ще се намери по-честен човек от мене, който да милее повече за държавата... Толкова години сме я крепили, та сега ли? Кр. Григоров. 4. Разг. Поддържам физическите сили на някого, обикн. при болест. Едва го крепят с инжекции. || Прен. Вдъхвам кураж, сили; подкрепям, окуражавам. Но никога не се отчая. Имаше нещо, което я крепеше. Елин Пелин. И за първи път у него се покруси и разколеба тая голяма вяра, която крепеше старините му. Йовков. Бащина благословия сина крепи. Погов. крепя се страд.
|