ламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ламтя̀л, -а, -о, мн. ламтèли, несв., непрех. Стремя се силно да имам, да придобия нещо. Аз не ламтя за почести и за световна слава. Михайловски. Лаком човек е Динето ‒ земя има колкото половината село и пак за още ламти. К. Петканов.
|