Речник

лѝния ж. (лат.). 1. Очертание, което е следа на точка в движение или като място, където се пресичат две повърхности. Права линия. Крива линия. Начупена линия. Хоризонтални линия. Вертикална линия. Пунктирана линия. || Въображаема черта, която съединява две точки и е граница на две пресечени повърхности. Обичам полето, тая широка просторни равнина, заградена от кръглата линия на хоризонта. Елин Пелин. Но ето, на изток светна. Алена ивица загоря над черната линия на полето. Йовков. 2. Черта. Начертавам крива линия. Тегля права линия. Тънка линия. Дебели линии. || Черта, рязка по дланта и пръстите на ръката. Гадая по линиите на ръката. 3. Черта, която определя границата на нещо. Брегова линия. Вододелна линия. 4. Очертание на един предмет; контур. Ярко изпъкваха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите, правите линии на каменните огради. Йовков. Линиите на планините нежно и вълшебно бягаха в дълбочините на хоризонта. Вазов. Линията на носа ѝ образуваше лека орлова чупка. Дим. Димов. Върху светлината на малкото прозорче се виждаше тънката линия на профила ѝ с ниско право чело и матово проблесващите, едри черни къдри над него. Дим. Талев. 5. Разположение на предметите в един ред. Отбранителна линия. Фронтова линия. Неприятелска линия. 6. Път (релсов, въздушен). Тренът маневрирал да влезе в друга линия. Ал. Константинов. Железопътна линия. Подбалканска линия. Трамвайна линия. Въжена линия. Тролейбусна линия. Автобусна линия. Въздушна линия. 7. Книж. В родословието ‒ последователен ред на далечни роднини, деди, потомци. Роднински връзка по женска линия. Родство по мъжка линия. 8. Прен. Направление, начин на мислене и на действие. Линия на поведение. 9. Дървена или метална пластинка за чертаене на прави линии, за измерване и изчисление. Началникът държеше е двете си ръце металическа линия, която беше свил на дъга. Ем. Станев. Линия, пергел и транспортир. □ Възходна (възходяща) линия ‒ за определяне на родство, което върви от сина към бащата, дядото и прадядото. Глуха линия ‒ странична железопътна линия при гара, където стоят повредени вагони. Демаркационна линия (воен., полит.) ‒ разграничителна линия между две армии, установена при сключване на примирие или при прекратяване на военните действия, преди сключване на мир. Низходна (низходяща) линия ‒ за определяне на родство, което върви от бащата към сина, внука и правнука. Пазя линия ‒ вземам мерки да не напълнея. По всички линии ‒ по всички посоки, във всяко отношение. По линията на най-малката съпротива ‒ по най-лесен начин. Под линия ‒ под редовния текст на страница.