|
лисѝца1 ж. 1. Хищен бозайник с червеникава козина и с дълга рунтава опашка. Vulpes. В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Вазов. На слънце, близко до дупката си, лежеше една лисица, червеникава, с щръкнали уши и остра муцунка. Йовков. Рекли на лисицата, а тя ‒ на опашката си. Погов. 2. Прен. Кожата на това животно. Контошът ѝ беше от черна зеленикава чоха и беше подплатен с лисица. Каравелов. 3. Прен. Хитър човек. Баща му е един хитрец, една лисица. Йовков. □ Мина ми лисица път (разг.) ‒ работата ми се осуети.
лисѝца2 ж. Обикн. мн. лисѝци ‒ в селска кола: две извити, подобно на лира, дървета, които съединяват задната ос на колата с опашката. Разшетал се Доко, впрегнал, закачил брадвата и повел колата. Баща му седнал турски отзад на лисицата, подпрял гръб на чувала със сеното. Чудомир.
|