|
лоб, лòбът, лòба, мн. лòбове (рядко), лòба (сл. ч.), м. Книж. 1. Горна част на черепа; теме. Мустаците му бяха силно прошарени, както и косата му, а предната част на лоба му беше плешива. Вазов. 2. Чело. Пашата, уплашен и с навъсен лоб, / изпрати сто пушки срещу един роб. Вазов. Изпити, хлътнали страните, / по мрачен лоб черти дълбоки ‒ / това са, явно е, следите / на изпитания жестоки. Яворов.
|