|
лòвко нареч. Сръчно, умело. Танашакът препусна кон, излезе пред всички и размаха кърпа да го видят. После се улови за шията на коня и ловко се преметна. К. Петканов. Глухонемият пристъпи, погледна нагоре към небето, благослови и много ловко смъкна абата от гърба на бедния селянин. Караславов.
|