|
логѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е в съгласие с логиката; разумен, правилен, закономерен. И сам той ще се е убедил в това, че такива фантазии мъчно се доказват по логичен и научен път. П. П. Славейков. Франк... умря в полето на честта. За едни това ще бъде печално заблуждение, за други ‒ само логична последователност на една честна и искрена душа. Йовков. 2. Който мисли правилно, разумно. Той е много логичен.
|