|
лопàта ж. 1. Железен или дървен уред във формата на широка плоскост с дръжка, с който се рине, копае или загребва нещо. Кирки, лопати, мотики заиграха и междите падаха, падаха. Ст. Даскалов. След два-три часа Панчо се върна от нивата с търнокопа и лопатата. Влайков. Всеки къщовник бърза да си донася вода за през деня, защото той знае, че щом се съмне добре, трябва с мотика и лопата да върви на работа. Блъсков. 2. Весло, гребло. Хаджи Хасан ага и другарят му се наместиха в ладията. Ладиярят взе лопатата. Вазов. □ С лопата да ги ринеш (разг.) ‒ срещат се много често, има ги в голямо количество. Минеш през още по-тясна дупка и какво виждаш? Тук куп лири, там меджидаи, алтъни безчет, а пък рубетата ‒ с лопата да ги ринеш. Д. Немиров.
|