|
лост, лòстът, лòста, мн. лòстове, лòста (сл. ч.), м. 1. Здрав железен или дървен прът за повдигане на тежки предмети, за копаене и пр. Тачката провря железния лост в тъмния зев на прозореца и се помъчи да изкриви железните пръчки. Йовков. Лостът се отмести, вратата скръцна и се отвори. К. Петканов. 2. Физ. Приспособление във вид на прът, подпрян в една своя точка на твърд предмет, което служи за повдигане на голяма тежест чрез малка сила. 3. Прен. Двигател, подбуда за действие. 4. Спорт. Гимнастически уред, който се състои от дебел железен прът, издигнат хоризонтално над земята с две подпори. В гимназията на лоста и паралелката ти правеше чудеса. Дим. Димов.
|