|
лошотѝя ж. 1. Само ед. Качество на лош човек, проява на лошо отношение; злоба, злина. Еснафът ще ти се опре, няма да ти даде лесно да отвориш нов дюкян... То не че няма място и работа и за тебе, но няма да ти дадат, ‒ от завист повече, от лошотия. Дим. Талев. 2. Нещастие, злина. Не, не може / световний ред преиначен да бъде / ни в лошотия, ни в добро. Михайловски. 3. Обикн. мн. Лоши, неприятни неща. И да чуеше такова нещо! Трябваше търчешката да дойде:... ‒ да каже, ‒ приказват се такива и такива лошотии за тебе, глей там, уреди ги с време. Караславов.
|