Речник

луд, -а, -о, прил. 1. Който е изгубил разсъдъка си, който проявява признаци на безумие. С коса буйна, разхвърляна / по плещи високи, / да я види сега някой, / би я взел за луда, / изгубена из горите. Вазов. Не е луд, който изяда два зелника ‒ луд е оня, който му ги дава. Погов. 2. Който постъпва необмислено, непредпазливо, безумно. Луд ли беше тоя баща, който беше я пуснал сама из тия планини? Йовков. Къде ще ходиш, луда ли си, бабо? / ми дума старецът, мирувай тук! Н. Марангозов. 3. Прен. Разг. Немирен, палав, буен. В гимназията тя бе най-немирната и луда ученичка. Вазов. А мила беше тя, проклетницата, колкото и да беше непокорна и, кажи го, луда. Дим. Талев. 4. Прен. Бърз, буен, необуздан. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг. Яворов. Лудо хоро. || Израсъл буйно, избуял. Покрай реката луда гора от царевици и коноп, дъх на пожънати ниви и на зеленчукови градини. А. Каралийчев. 5. За чувства, желания и др. ‒ много силен, много голям, много буен. Пламтежът не знаеше предел, очите искряха мълнии от луда радост. Вазов. И като извади от джеба си едно възвание ‒ сложи на устните ми мястото, дето бе цапано с кръв, и сам после взе да го целува с луда страст. Величков. Луд възторг. 6. Като същ. лудият ‒ луд човек. Додето мъдрите се намъдруват, лудите се наскачат. Погов. От пияния и лудият бяга. Погов. 7. Като същ. ср. лудо ‒ в народните песни; буен, млад човек. В път застигна мома мала, / на седенки закъсняла, / викна лудо от далеко: / „Чакай, момне, по-полека, / заедно да идем двама“. П. П. Славейков. Лудо младо неженено. □ Луда глава (разг.) ‒ буен, храбър до безразсъдство човек. Бунтовете ги правят луди глави. Вазов. Луди пари ‒ много пари, големи суми. Майстор излезе тоя синковец! ‒ продължаваха да подмятат селяните, като гледат какви луди пари падаха в механата и в бакалницата му. Влайков. Той пръска луди пари, защото не са негови. Йовков. Лудо младо, луд гидия (в народните песни) ‒ буен млад момък. Първа ми севдо, първа изгоро, не жали / луда гидия, / че ще далеко нейде забегне / млад харамия. Вапцаров. Огреяла месечинка, / Йоване ле, лудо младо. Нар. пес. Луд съм за (по) някого ‒ много обичам, силно съм влюбен в някого. Като оназ вечерница в небето, / една бе в село Ралица девойка / и цяло село лудо бе по нея. П. П. Славейков.