Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
луга
лугав
луд
лудетина
лудешката
лудешки
лудея
лудина
лудичък
лудница
лудо
лудория
лудост
лудувам
лудуване
лужичанин
лужишки
лук
лукав
лукаво
лукавствам
лукавство
луканка
луков
луковица
луковичен
лукс
луксозен
лула
лумвам
лумване
лумна
луна
лунатизъм
лунатик
лунатичен
лунатичка
лунен
лунест
луница
луничав
луничка
луп
лупа
лупам
лупане
лупвам
лупване
лупинг
лупна
лустро
лустросам
лустросвам
лустросване
лутам се
лутане
лутаница
лутър
луч
луча
лучен
лучене
лученица
лучец
лучист

лỳпинг, мн. -ги, м. (англ.). Авиац. При високо летене със самолет ‒ извършване на ловки премятания, бързи спускания или изкачвания и пр. Летището беше обградено от мравуняк хора. Погледите на всички бяха отправени към облачното небе, където летците показваха своята сръчност в правене на лупинги и други фокусничества, които предизвикваха буен възторг. Г. Белев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.