Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъв, лъвъ̀т, лъвà, мн. лъ̀вове, лъ̀ва (сл. ч.), м. 1. Голям хищник от рода на котките с жълтеникава козина и с грива у мъжките. Лъвът реве. Африкански лъв. 2. Образ на лъв като емблема на българския национален герб.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.