Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъ̀жа, -еш, мин, св. лъгах, несв., прех. 1. Не казвам истината. Лицето на византиеца наистина се измени. Той загледа Игрила, сякаш искаше да познае лъже ли българинът или казва истината. Ст. Загорчинов. Току рекли Върбан лош... Лъжат. Дип добър си е Върбан. Йовков. Ти видя ли тази случка? ‒ Видях я. ‒ Лъжеш... Тази история не се е случила тук, а в Порто Лагос. Дим. Димов. Лъже като дърт циганин. Погов. 2. Мамя, залъгвам някого с нещо. Лъжи душата си с възвишени мечти, / надей се, вярувай, търпи и работи ‒ / а сетне тук ела да си оплакваш дните. П. П. Славейков. Аз вярвах, че сте живи и на вашите казвах ‒ те мислеха, че само ги лъжа така. Стаматов. 3. Изменям, изневерявам някому; мамя. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала и ето ‒ днес срещнах я с друг! Смирненски. 4. Диал. Задявам, ухажвам. Море моме, малка моме, / не лъжи ми, море, сина: / изкина си свилен пояс / да си стяга половина. К. Христов. Коя не е задирял, коя не е лъгал? П. Ю. Тодоров. лъжа се възвр. и взаим. □ Лъже окото (очите) (разг.) ‒ представя се, изглежда такъв, какъвто не е в действителност. Тая чука отдолу лъже окото със своята близост, но нам ни трябва цял час, докато се изкачим до темето ѝ. Вазов. И той не лъже (разг.) ‒ при сравнение: не е по-малко хубав, приятен; не е по-лош. И майката я биваше, ама и дъщерята не лъже. Йовков.

лъжà ж. Онова, което не отговаря на действителността, на истината, на фактите. Противоп. истина. He! Това не е истина! Лъжа е това! Клевета е. В. Друмев. И знаях ази, че лъжа говоря. / За истина как устни да разтворя? П. П. Славейков. || Измама. Значи лъжа било, че насила вземат земите!... Хората си имат план и по него. Ст. Даскалов. Марко усети тогаз лъжата, скокна сърдито, улови сина си за ухото и го изведе така на улицата. Вазов. На лъжата краката са къси. Погов. □ Дебела лъжа, опашата лъжа (разг.) ‒ много голяма лъжа. Излезе на лъжа (разг.) ‒ установи се, че не е вярно. Повсъде на цяла Добруджа се предсказваше, че това не е на добро..., и това не излезе на лъжа. Блъсков. Не знам, това чух, това ви казвам. Дано излезе на лъжа. Ст. Чилингиров. Лъжа няма (разг.) ‒ вярно е. Лъжа нямаше ‒ дългоочакваният гостенин пристигаше... К. Петканов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.