Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъжѝчка1 ж. Умал. от лъжица. Гинка взема сладко с лъжичка, което донесе на блюдо слугинята. Вазов. Ще напиша тука един цяр ‒ да му капваш от него по три капки в кафена чашка с малко мляко и да му даваш с лъжичка. Влайков. □ На час по лъжичка (разг., шег.) ‒ по малко.

лъжѝчка2 ж. Диал. Вдлъбнатина под ребрата на човека. Болестта ми, чедо,... ме подлегна много лошо...‒ и корем ме присвива, и нещо ми фърка, фърка под лъжичката. Чудомир. Под лъжичката ме боли от глад. Каравелов. □ Попова лъжичка ‒ личинка на жабата.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.