|
лък, лъкъ̀т, лъкà, мн. лъ̀кове, лъ̀ка (сл. ч.), м. 1. Първобитно оръжие във вид на гъвкава дъга, стегната с тетива, което служи за хвърляне на стрели. Останалите бързаха да снемат колчаните и лъковете. Ст. Загорчинов. Седна встрани той (Аполон) на бързите кораби, па се прицели ‒ / метна стрела и звънтежът на сребърний лък бе страхотен. Ас. Разцветников. 2. Пръчка с обтегнати на нея кичур конски косми, с която се произвежда звук чрез плъзгане по струните на музикален инструмент. Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето ‒ от синорна круша, а лъкът ‒ от габър. А. Каралийчев.
\n
|