Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъ̀скам1, -аш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Изпускам блясък; блестя, лъщя. Златото лъскаше и блестеше съблазнително под яркия светлик на двете светила. Вазов. Родопи горделиви,... / Как лъскат снеговете, що вази увенчават. Вазов.

лъ̀скам2, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. Правя да стане нещо лъскаво, да придобие блясък, лъскавина. След това се заловиха да лъскат дръжките на вратите и прозорците, избърсаха и корнизите. Чудомир. Лъскам паркет. Лъскам обувки. лъскам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.