Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
лъв
лъвица
лъвски
лъвче
лъг
лъгане
лъготя
лъджа
лъжа
лъжа се
лъже-
лъжекласицизъм
лъжекласически
лъжесвидетел
лъжесвидетелка
лъжесвидетелствам
лъжесвидетелстване
лъжесвидетелство
лъжец
лъжица
лъжичка
лъжичник
лъжкиня
лъжла
лъжлив
лъжльо
лъжовен
лък
лъка
лъкатуша
лъкатушен
лъкатушене
лъкатушно
лъков
лъсвам
лъсване
лъскав
лъскавина
лъскавост
лъскам
лъскане
лъсна
лъст
лъстец
лъстя
лъх
лъхам
лъхане
лъхвам
лъхване
лъхна
лъхтене
лъхтя
лъч
лъча
лъча се
лъчезарен
лъчезарно
лъчезарност
лъчеизпускане
лъчение
лъчист
лъщя

лъ̀хам, -аш, несв., непрех. 1. Поет. За вятър и др. ‒ духам слабо; повявам, донасям се по въздуха. Тънък ветрец лъхаше откъм полето, клоните на разлистените върби се полюшваха. Кр. Григоров. Над узрелите житни поля трептеше синьо небе и пееха чучулиги, а от горите лъхаше прохлада и мирис на здравец. Дим. Димов. 2. В съчет. с предл. на ‒ имам дъх на нещо, мириша на нещо. Дрехите на Держански бяха изцапани с мазни петна, сам той лъхаше на масло. Йовков. 3. Прех. В съчет. с личните местоимения във вин. пад. ‒ а) Усещам полъхване, лъх на вятър и под. || Изпускам, излъчвам. Камъните около него лъхаха топлина, сякаш се топяха от горещина. Йовков. || Прен. Излъчвам се. От всичко лъхаше тъга. Елин Пелин. Нещо ново лъхаше от неговите думи. Влайков. Тя (говедарската дъщеря) не беше пременена и накитена, но от цялото ѝ същество лъхаше душевна чистота и скромност. А. Каралийчев. б) Възприемам, усещам дъх, миризма, аромат на нещо. Лъха ме на чесън.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.