|
лъ̀хвам, -аш, несв.; лъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Поет. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. Не лъхва нийде ветрец / над морните поля. П. П. Славейков. Лъхна и утренният ветрец и разлюля дивите фиданки. Вазов. Костов остави колата на улицата и влезе в къщата. Лъхна го приятен хлад. Дим. Димов. Топлата липова миризма на възврелия чай приятно ги лъхна по лицата. А. Гуляшки. 2. Прен. За чувство, настроение ‒ обхващам, обвземам. Нещо мило и хубаво те лъхва още щом влезеш у тях, още от вратника. Влайков.
|