|
лъчезàрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Който пръска, изпуска лъчи; бляскав, лъчист. На лъчезарна роена колесница / пониса се на път чаровний ден. Дебелянов. || Прен. Който изразява силна радост, изпълнен с радост. Нейната щастлива и лъчезарна усмивка срещна тихата а кротка печал на есенния ден. Йовков. Лъчезарен поглед.
|