|
лъчѝст, -а, -о, прил. Който изпуска лъчи; блестящ, бляскав. Луната светеше високо над хоризонта и отражението ѝ в морето ставаше все по-ярко. Цялата околност плуваше в кротко лъчисто сияние. Дим. Димов. || Изпълнен с радостно сияние; лъчезарен. И вий разцъфвате едвам / с лъчите на лъчиста пролет. Лилиев. Но съвсем отблизо го гледаха очите на Минка, зеленикави, ясни, лъчисти. Йовков.
|