|
любèзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася добре към другите; учтив, внимателен, мил. Любезен човек. Любезна домакиня. || Който изразява, съдържа учтивост, внимание. Любезен поздрав. Любезна усмивка. 2. Остар. Мил, скъп, обичан. Отечество любезно, как хубаво си ти! Вазов. Огнянов стана любезен гостенин на целия градец. Вазов. 3. Остар. Като обръщение ‒ мили, скъпи. Случвало ли ви се е, любезни читатели, да се намерите на полето сенно време, вечер? Влайков. || Ирон. Както виждаш, любезни, нищо не излезе и от твоите маневри. Л. Стоянов.
|