любèзност, -ттà, мн. -и, ж. Отвл. същ. от любезен. И като примесваше думите си с прекалени любезности и тънки ласкателства, Марга заговори за дребни неща. Йовков. Приятно ми е... моля ви, седнете. ‒ Докторът каза това от любезност. Елин Пелин.