|
лю̀бя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Изпитвам любовно влечение към някого. Свива се сърце и памет се губи. / Дружки, неверници, змейно ме люби. П. П. Славейков. Опий се ти с хармонията свята, / що любовта нам лее във душата: / люби, но, ах, безумно ти люби! К. Христов. 2. Остар. Обичам силно. Той се чудеше на Огнянова как може да люби с еднаква пламенност и България, и Рада. Вазов. Той любеше свойто отечество красно. Вазов. 3. Остар. Обичам, нрави ми се да правя нещо. От малък любех аз да пея / един в свободните поля. Вазов. любя се страд. и взаим. За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла. П. П. Славейков.
|