люлèя се, -èеш се, мин. св. люля̀х се, несв., непрех. Клатя се, поклащам се. През деня тя беше направила люлка и люляла се е там със своите дружки до късна вечер. Г. Райчев. От двете страни на пътя се люлеят ниви, шумят и пеят. К. Петканов.