Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

лю̀ляк, мн. -ци, м. 1. Висок храст с големи кичести гроздовидни лилави или бели съцветия със силен аромат. Syringa vulgaris. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури на цъфнал салкъм. Йовков. Отвънка ухае на люляк. Вапцаров. 2. Цветовете на този храст. Букет от люляк.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.