Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

лю̀спа ж. 1. Обикн. мн. люспи ‒ дребни рогови пластинки върху тялото на змия, риба и др. Като я (рибата) стъргали, колкото люспи паднали от нея, царицата заповядала да ги съберат и да ги хвърлят в пещта да изгорят. Нар. прик. 2. Тънка пластинка от твърдо вещество. Слюдата се цепи на люспи. 3. Кожеста обвивка на плода на някои растения. Тия дрехи бяха останали от дядо ѝ, но бяха още здрави, от домашен шаяк, боядисани с орехови люспи. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.