Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
л
ла
ле
ли
ло
лу
лъ
ль
лю
ля
любвеобилен
любе
любезен
любезнича
любезно
любезност
любене
любеница
любеничен
любика
любим
любимец
любимка
любител
любителка
любителски
любиче
любов
любовен
любовник
любовница
любовно
любознателен
любознателно
любознателност
любопитен
любопитно
любопитствам
любопитство
любувам се
любуване
любя
люде
людоед
людоедец
людоедство
людски
люлеене
люлек
люлея
люлея се
люлка
люлчин
люляк
люляка
люляков
люнет
люпвам се
люпене
люпилня
люпна се
люпя
люспа
люспест
люсповиден
лют
лютене
лютеница
лютеран
лютеранка
лютерански
лютеранство
лютив
лютивина
лютика
лютиков
лютина
лютиче
лютня
люто
лютост
лютя
лютя се
люх
люцерна
люцернов
люшвам
люшвам се
люшване
люшкам
люшкам се
люшкане
люшна
люшна се
лющене
лющя

лют, -а, -о, прил. 1. Който има остър, парлив вкус на пипер, лук, силен спирт и др.; лютив. Един гювеч, изпечен с алена патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки. Вазов. Леле моя / сабя халосия! / Море люта / одринска ракия! Яворов. Люти чушки. || Който неприятно дразни очите, носа. Грееха се край общия огън. От лютия дим очите на децата бяха винаги зачервени и сълзяха. А. Каралийчев. 2. За студ, горещина и под. ‒ много голям, много силен. Тоя ден беше доста студено, духаше лют, остър ветрец, замръзналият сняг хруптеше и скърцаше. Дим. Талев. Слънце пали. Никой облак / по небе не бега, / сеитбите изгори ги / тая люта жега. Вазов. 3. Остър, болезнен. Някой тежко изохка / и падна. / Бе Максим! /... Впил ръце в пробитата, празна паласка, / в люта болка гризеше той кървави устни. Вес. Георгиев. Подир още един час убийствено труден ход и мъчими от люта жажда, ние стигнахме на връх Стара планина. Вазов. 4. Прен. Който мъчно се преживява; тежък мъчителен. Люта жалост и мъка се чешеха по лицето ѝ. Вазов. Болката ѝ беше все тъй люта, до самото дъно на сърцето ѝ, но сега Султана беше по-твърда, по-смела. Дим. Талев. 5. Прен. Диал. За човек ‒ избухлив, сприхав. Годините минаваха, но вече никой не дойде да я иска. Излязло ѝ бе име, че е люта и горделива мома. Дим. Талев. За да сложи край на препирнята, (Сивко) примирително рече: ‒ Ти пък много си лют, от нищо кипваш. М. Марчевски. 6. Прен. Свиреп, ожесточен. Къде се криеха те (партизаните)? Пазеха ли ги добре вековните гъсти гори или водеха сега лют бой с жандармерийските потери? Ем. Коралов. И почна люта сеч и смут настана. Ем. п. Димитров.

\n

Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.