|
мàйсторски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи, който е свойствен на майстор. Писател, поет даровит, той пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българския език статуи с изящни линии и форми. Вазов. Майсторско изкуство. 2. Който се отнася до майстор. Майсторска правоспособност. 3. Изкусен, опитен, умел. Те и двамата имаха похватни майсторски ръце и по цял ден наплатисваха колелата на припек между двете воденици и се шегуваха. Елин Пелин. □ Майсторско свидетелство (остар.) ‒ свидетелство за правоспособност на майстор занаятчия, получено след полагане на съответен изпит.
мàйсторски. Нареч. от прил. майсторски. Говедарят се обърна към момъка и рече: ‒ Готов съм да ти дам дъщеря си за жена. защото разбрах, че владееш майсторски един занаят. А. Каралийчев.
|