набеля̀звам, -аш, несв.; набелèжа, -иш, мин. св. набеля̀зах и (диал.) набелèжих, прич. мин. св. деят. набеля̀зал и (диал.) набелèжил, прич. мин. св. страд. набеля̀зан и (диал.) набелèжен, св., прех. 1. Бележа, слагам знак на много предмети за отлика. Виж тия кошове, дето съм ги набелязал с вар, всичките ще се роят. Йовков. 2. Определям някого измежду мнозина. Когато учител Трайко се научи, че Младен е набележил и изтъкнал Делищъркеля за нов кмет, това го смути. Влайков. Набелязахме няколко души за изпълнението на таза задача. 3. Бегло очертавам образа на нещо; скицирам. Само с няколко линии набелязвам образа му. 4. Излагам нещо, писмено или устно, бегло, в общи черти. Планът набелязва широка програма за разширяване и модернизиране на местната промишленост. набелязвам се, набележа се страд. □ Набелязан съм ‒ а) Определен съм. б) Уличен съм.
|