наблюдàвам, -аш, несв., прех. 1. Внимателно следя с поглед. Бях много наблизо и затова можех да наблюдавам добре. Йовков. Митя я слушаше и наблюдаваше. Стаматов. 2. Внимателно следя с поглед нещо, за да го изуча; изследвам. В продължение на повече от месец денонощно наблюдавах развитието на пилетата. 3. Следя някого или нещо, за да разбера какво прави или да открия нещо. Казакът излизаше вечер, обикаляше из горния край, караулеше, наблюдаваше. Надничаше е кръчми и кафенета, заслушваше се в разговори, следеше да долови нещо. Караславов. наблюдавам се възвр., страд. и взаим. От тук вече можеше да се наблюдава всичко. Кр. Григоров. Учениците им бяха се струпали наоколо и любопитно се наблюдаваха едни други. Йовков.
|