навèй, -èят, -èя, мн. -èи, м. 1. Поет. Полъх, полъхване. И ний ще гаснем в сънния навей / на тая нощ безбрежна и велика, / а утрото по нас ще разпилей / нацъфнал крин и бяла перуника. Хр. Ясенов. 2. Прен. Влияние у някого, дошло отвън. Влайков се връща от Русия с навеите на народничеството там. А. Страшимиров.
|